Земите в пределите на област Сливен са с дълголетна история и са обект на много исторически и археологически проучвания, които доказват съществуването на поселищен живот по тези земи още в праисторически времена. Тези земи са били обитавани от траки, прабългари, славяни, били са във владенията на Римската и Византийска империя. Богатата древна история оставя своя културен отпечатък. Някои от селищата, които се създават в района изчезват, други просъществуват през вековете и се утвърждават като важни културни и търговски средища. За първи път името на град Сливен ( Изтлифаност) се споменава през 1153г. от арабския пътешественик Ал Идриси, който го описва като голям и важен град. Но самият град е съществувал много по-рано, като най-вероятно е възникнал като малко тракийско селище през 3 в от н.е., наречено “Туида”. През вековете градът постепенно се разраства и се превръща в духовен, културен и икономически център. Под Османско владичество особено активно тук е хайдушкото движение, с което градът си спечелва името “Градът на стоте войводи”. Друго свидетелство за будния и предприемчив дух на жителите е създадената през 1836г. от Добри Желязков първа на Балканския полуостров фабрика, което оставя траен отпечатък върху бъдещото развитие на Сливен. В исторически аспект районът на Нова Загора е най-известен с множеството открити надгробни могили, некрополи, праисторически селища, оръдия на труда и накити, най-старите от които датират от края на 7-то и началото на 6-то хилядолетие пр.Хр. Те дават ценни сведения за бита на древните жители. Най-значима е уникалната Селищна могила в с. Караново, която е обитавана в продължение на 3000 г. и в нея са застъпени всички праисторически епохи - от новокаменната до бронзовата, включително. С не по-малко историческо значение е и Котленския край, чиито селища Котел, Медвен, Жеравна стават огнище на Българското Възраждане във всичките му насоки – националноосвободително, църковно и просветно движение, и вземат активно участие в Априлското въстание и Руско-Турската освободителна война. Тук съзряват духовно и идейно редица видни личности като Георги Сава Раковски, Захари Стоянов, Георги Мамарчев, Неофит Бозвели, Софроний Врачански, Петър Берон, Сава Филаретов и много други. Принос за разнообразната и богата история на областта има и град Твърдица, който води своето начало от крепост, наречена Градището. По своето геостратегическо разположение крепостта е играла важна роля в отбранителната система на Вторoтo българскo царство. От създаването на селището до днес името на града не е променяно.