Евтини Коли под наем в Велико Търново

Паметник на Асеневци във Велико Търново, България

Велико Търново е градът с най-славно историческо минало в България. Той е символ на българската държавност и извор на национална гордост за всеки българин. Всяко местенце в него е история. Той е един от най-красивите градове в България. Ако сте решили да се похвалите на чуждестранните си гости с величието на българската история, този град определено ще ги впечатли.

Въпреки че столица на България след Освобождението става София, Велико Търново продължава да бъде светиня за всички българи, бастион на българския национален дух и самосъзнание. Родно място е на Петко Р. Славейков, на големия артист Константин Кисимов, на писателите Емилиян Станев и Димитър Мантов и на много други видни българи.

 Град Велико Търново (Veliko Tarnovo) се намира в Северна България. Разположен е по поречието на р. Янтра Историята на Велико Търново датира още от XIII в. пр. хр. Има данни, че на територията на днешния град се е намирало Тракийско селище. През Средновековието Велико Търново е столица на Втората българска държава. След Освобождението в града се провежда Учредително събрание, което изработва първата българска Конституция. Днес Велико Търново е красив и изпълнен с живот град, той запазва атмосферата на един от най-великите градове в България. Можете да се насладите на прекрасното шоу - "Звук и светлина" - единственият по рода си спектакъл в България - включва светлинни ефекти, озвучени с български фолклор. Шоуто пресъздава историята на Българската държава.

Забележителности във Велико Търново

Археологическият резерват “Хълмът Царевец”, в източната част на съвременния град - реставрирана е крепостната стена, която в съчетание с природните дадености е осигурявала безопасността на най-важните за тогавашната държава институции. В най-южната и част се издига т.нар. Балдуинова кула, в която е бил затворен латинският император Балдуин след пленяването му от цар Калоян при разгрома на кръстоносците през 1205 г. край Одрин. Един от най-интересните обекти е Дворецът на българските царе, представляващ самостоятелна крепост на площ от 4872 кв. м. Най-представителните помещения в двореца били Тронната зала и дворцовата църква “Св. Петка”. Дворецът, дострояван непрекъснато през XIII и XIV век, след падането на града под турска власт бива тотално разрушен.

Вторият голям архитектурен комплекс на Царевец е Българската патриаршия. Патриаршеският комплекс се е издигал на най-високото място, над царския дворец. Заемал е площ от около 3000 кв. м, оформен като самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник. В центъра на двора се извисявала патриаршеската църква “Възнесение Господне” с кула звънарница - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Особен интерес представляват разкритите основи на жилищни сгради и църкви по стръмния склон на Царевец, източно и северно от Патриаршията, образуващи малък квартал на средновековния град. Северно от Царевец е проучено и голямо болярско жилище, което със своя архитектурен план е прототип на българската възрожденска къща. В западното подножие на хълма, близо до реката се намира един от най-ценните средновековни български паметници - църквата “Св. Четиридесет мъченици”. Издигната е по заповед на цар Иван Асен II в чест на голямата му победа над византийците при Клокотница на 22.III.1230 г. През XVIII век турците я превръщат в джамия, но част от ценностите в нея са запазени. Запазени са например трите колони - Асеновата, Омуртаговата и тази от крепостта Родосто, които имат изключително значение за историческата наука и доказват приемствеността в българската държавност.

При разкопки през 70-те години на XX век беше открит гробът на цар Калоян и неговият златен 61-грамов пръстен печат. В подножието на северния склон на Царевец се издига църквата “Св. Петър и Павел” - единствената по-добре запазена от средновековния Търновград. След падането на града под турска власт в нея е била преместена Българската патриаршия и цялата патриаршеска библиотека. В тази църква около 2 години е служил последният български патриарх - Евтимий, преди да го изпратят на заточение. В североизточния си край хълмът Царевец завършва със силно издадената над Янтра Лобна скала, от която хвърляли предателите.

Хълмът Трапезица е свързан с най-ранните прояви на българските владетели от XII век. През 1185 г. в основата на хълма е построена църквата “Св. Димитър Солунски” и при нейното освещаване братята Асен и Петър обявяват въстанието срещу византийските нашественици. Тя е била царска църква до 1230 г. и в нея са коронясани Асен, Петър и Калоян. Тук на 7.XI.1204 г. бил издигнат в сан патриарх на българската църква архиепископът Василий. След падането на Търново под турска власт, църквата била пощадена. През XIX век в двора и били погребани много борци за духовно и национално освобождение. През втората половина на XIX век тя е почти изцяло разрушена. Църквата “Св. Георги” е също в източното подножие на хълма. Издигната е през 1612 г. на мястото на разрушена средновековна българска църква. Най-интересни в нея са стенописите, чийто неизвестен автор се е изявил като приемник на най-добрите традиции на Търновската художествена школа. На хълма са разкрити много жилища на боляри, като почти във всяко е имало малка фамилна църква.

През 1195 г. по заповед на цар Иван Асен I, в манастир, намиращ се на самия хълм, се полагат мощите на св. Иван Рилски. В църквата “Св. Апостоли” на същия хълм са пренесени мощите на светеца Гавраил Лесновски от цар Калоян.

Кварталът от двете страни на реката, между Царевец и Трапезица, където се намират 4-те ценни исторически църкви (“Св. Димитър Солунски”, “Св. Георги”, “Св. Четиредесет мъченици” и “Св. Петър и Павел”) се нарича Асенова махала и е представлявал основната част от т.нар. “външен град”. Възникнал е по времето на цар Иван Асен II (1218-1241).

Света гора е третият хълм, част от столицата Търновград. Издига се на юг от Царевец и през средновековието е бил културен и духовен център на българската държава. Тук имало много църкви и манастири. В най-големия от манастирите - “Св. Богородица Одигитрия”, са развивали многостранна и оживена дейност Търновската книжовна и художествена школа. Тук са творили титаните на средновековния български дух - патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Днес на мястото на манастира се издигат сградите на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.

След падането на Велико Търново под турско владичество, лека-полека градът започнал да се разширява на запад. По хълмовете Царевец и Трапезица се заселили предимно турци, а в новите махали - предимно българи. С икономическото въздигане на българите в периода на Възраждането започнало и строителство на много нови частни и обществени сгради, голяма част от които и сега красят Стария град (между хълмовете Трапезица и Света гора, отделен от тях чрез меандрите на Янтра).

Особен принос в това отношение има самоукият български архитект и строител уста Колю Фичето, създал няколко от тях - Конака (1872), свързан с много исторически събития - с разпита на заловения Левски през 1872 г., с турския съд на революционерите Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Георги Измирлиев, Иван Семерджиев, Еким Цанков и др. през 1876 г., с приветстването на руските освободители през 1877 г., с Учредителното събрание през 1879 г. и Първото Велико Народно събрание през същата година, с решението за признаване на Съединението през 1885 г. Ханът на Хаджи Николи (1858), един от най-интересните архи тектурни паметници на Възраждането. Църквите “Св. Кирил и Методий” (1861), “Св. Спас”(Възнесение) от 1862-1863 г. и “Св. Константин и Елена” (1872), както и Къщата с маймунката (1849 г., в центъра на града), носеща наименованието си от седящата маймунка, поставена над приземния етаж, с надписана плоча под нея. Близо до Конака се намира Музеят на Втората българска държава. В Стария възрожденски град могат да се видят още: родната къща на Петко Р. Славейков; църквата “Св. Никола” (1836), при чийто строеж като калфа работил Колю Фичето; затворът-музей (1862), през който са минали много свободолюбиви българи, включително Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа, Бачо Киро; къщата на Кокона Анастасия (от края на XVIII век); Стамболовият хан (бил собственост на семейството на Стефан Стамболов, тук работил и бунтовният Капитан дядо Никола); паметникът Велчова завера на едноименния площад. Улица “Гурко” с многото си възрожденски къщи придава романтична атмосфера на Стария град. Застроени стръмно над реката, те сякаш са кацнали една над друга. Една от най-красивите сгради на тази улица е Сарафкината къща (1861).

Художествената галерия и паметникът на Асеневци пред нея са разположени върху живописен полуостров (Боруна), издигащ се над река Янтра. В града има още много и интересни стари къщи, обществени сгради, площади, десетки паметници.

Велико Търново трудно може да се опише, той трябва да се види!